The latest artificial lung ventilation apparatus donated by Investbank saves coma patients as well as patients with acute bronchitis

Изкуствени бели дробове работят 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Капацитетът им е практически неограничен, обясни за "Стандарт" доц. д-р Николай Петров, зам.-шеф по лечебната част в столичната Военномедицинска академия и председател на Дружеството на анестезиолозите в България. Наскоро болницата е получила най-нов клас апарат за изкуствена вентилация като дарение от "Инвестбанк". Жестът е направен като благодарност за това, че специалистите във ВМА спасиха живота на 42-годишния охранител Станчо Станев, който пострада при заложническата криза в Сливен през март тази година.

"Голяма болница като нашата винаги има нужда от такъв апарат", казва доц. Николай Петров. И обяснява, че до изкуствено дишане се прибягва в три случая: когато пациентът не може да диша самостоятелно, белите му дробове нямат достатъчно капацитет или е приведен в изкуствена кома с медикаменти заради определени клинични цели. "Всеки ден във ВМА се извършват около 150 операции, тежките случаи на година са около 1500", изтъква специалистът. Това са хора с нарушена дихателна функция и опасност за живота. Понякога е достатъчно респираторът да осигурява въздух в рамките на седмица, но при пациентите с тежки травми той работи без прекъсване по два-три месеца. "Имах случай, при който пациентът остана на апаратно дишане цели 6 месеца и не е единичен случай", споделя доц. Петров.

 Щом пациентът "даде знак", че може да диша самостоятелно, макар и с непълен обем, веднага апаратът минава на по-лека програма. Целта е да не се разглезят белите дробове и да отвикнат да работят. "Наскоро приехме двама мъже, пострадали при катастрофа. Единият беше със счупени ключици и ребра. И макар че белите дробове не бяха засегнати, не можеше да вдишва и издишва", разказа експертът по реанимация. Наложило се да вкарат пострадалия в медикаментозна кома и да му осигуряват кислород чрез апарата в продължение на месец. В този случай вентилацията се осъществява отвътре навън, тъй като заради липсата на дихателна механика отсъства и обичайното отрицателно налягане.                                                                                                                                                                                                                                                                

Доц. Николай Петров е доволен от новата придобивка Фото Авторът

  "Ако положението на пациента е тежко и предполага дълго вентилиране, се прибягва към трахеостома (поставяне на специална тръба в трахеята)", уточнява доц. Петров. И допълва, че здравият човек вдишва около 20-21% кислород, останалото е азот, въглероден двуокис, водни пари, прах и т.н. Апаратът обаче може да подава висок процент кислород от 30-40% до 100%. Той разполага с програма, с която се задава количеството кислород, с какво налягане да се вкарва въздухът, колко да продължава фазата на вдишване и на издишване, срещу какво налягане се издишва. Последното е много важно, защото ако няма някакво противодействие, има опасност белите дробове да колабират.

Изкуствената белодробна вентилация може да осигурява целия обем от въздух, необходим на пациента. Апаратът разполага и с програма, която само да подпомага болния. "При едно вдишване човек обикновено поема между 300 и 500 мл въздух", обяснява доц. Петров. Респираторът следи обема на вдишвания въздух и ако той е 100 мл, умната машина автоматично осигурява останалата част. Има вариант и когато пациентът може да диша сам, но с определена настройка апаратът му осигурява дишане срещу налягане. Целта е белите дробове да не се изпразват от въздуха докрай и алвеолите да остават отворени. Такава терапия е подходяща за хора с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и пациенти с тежки бронхити. Предимството на новия апарат е, че режимите му на работа са много близки до физиологичното дишане. На специален монитор пък се изписват основните жизнени показатели.